Логотерапията или още третата виенска школа в психотерапията е фокусирана върху подкрепата при търсене и намиране на смисъл у човека. Нейн създател е световно известният психиатър, невролог и психотерапевт Виктор Франкъл. В лагерите на смъртта той доказва по един неоспорим начин, че човешкият живот има безусловен смисъл, независимо от съдбовните удари, та били те и твърде ужасяващи.
Този тип психотерапия не се рови в миналото за разлика от повечето психотерапевтични школи. Тя е фокусирана към бъдещето, към намирането на смисъл за отделния човек. Тя е психотерапия с достойнство, която дава една нова перспектива за живота и го прави възможен да се живее дори и при най-тежките страдания и при превратностите на съдбата.
В България често се слага знак за равенство между Логотерапия и Логопедия – две коренно различни области.
Логопедията се занимава с комуникативни нарушения, а Логотерапията е вид психотерапия, базирана на емпирично доказаната в цял свят мотивационна тенденция – Волята за смисъл.
Важни понятия в логотерапията са свободата и отговорността – тоест всеки човек е свободен да взема своите решения и в същото време отговорен за последствията от тях, както и за живота си по принцип. И разбира се достойнството, дадено ни не защото сме постигнали това или онова, а защото сме хора. Дори и най-бедният и най-болният човек има достойнство, а може би точно той. Защото когато човек стъпи на страданията си –става голям.
В логотерапията говорим за три измерения у човека, които са вплетени едно в друго и не могат да бъдат разделени – тялото, психиката и духа. Тялото и психиката могат да боледуват, но човешкият дух никога не може да се разболее. Може да е възпрепятстван пътя до него, но винаги е здрав.
Психотерапията се е родила тогава, когато хората са се научили да виждат зад телесните симптоми душевните им причини, т.е. да откриват тяхната психогенеза.
В духовното ни измерение се намира всичко човешко – вярата, любовта и надеждата, истинското, красивото и доброто. Там е нашата съвест – органа на смисъла и хумора, характерен само за човека.
Точно чрез духовното си измерение можем да се противопоставим на всички физически и психични проблеми – тоест да действаме въпреки тях и да живеем един наистина достоен и пълен с надежда живот.
Виктор Франкъл издига човека до едно много високо ниво, защото лишавайки го от духовното измерение, ние го лишаваме от всичко.