Разминаване между желания и смисъл
Гениалният Виктор Франкъл ни завеща знание, което може да ни спаси във всяка една ситуация, независимо от степента си на трудност. В днешната статия ще разгледаме повелята на момента, или както Франкъл го нарича уникалния смисъл и как той често се разминава с желанията ни.
Уникалният смисъл сам по себе си подсказва и носи идеята, че е конкретен за конкретния човек в конкретната ситуация. Тоест уникален и неповторим. Нека го разглеждаме като задача, която всеки един от нас е призован да реализира. За някого това може да бъде да нахрани бебе, за друг да напише песен, за трети да отиде на концерт или изложба. Този уникален и неповторим смисъл за всеки един от нас е наличен дори и при трагични ситуации, при неотменимо страдание. За някого той е да изстрада загубено здраве, да понесе геройски трудна ситуация или да постави цвете на гроб за отишъл си любим човек. Тоест всяка една ситуация крие в себе си потенциален смисъл.
Но как става разпознаването на този смисъл? Как да разберем кое е най-ценното точно в този момент? Нека първо споделим, че който не може да пише романи, няма да бъде призован за това. Ще разпознае като ценно друго, което потенциално му е заложено.
Франкъл нарича съвестта органа на смисъла. Или онова интуитивно знание, сетивен орган, благодарение на който ситуацията бива разпозната като ценна. И като всеки сетивен орган, съвестта може да ни подведе. Но рядко и със сигурност хиляда пъти е за предпочитане да се ръководим от собствената си съвест, макар и да сгрешим. А не да правим онова, което някой друг ни казва, та макар и да сме безгрешни. Нека не забравяме факта, че като хора сме ограничени в много отношения и е важно да се научим да приемаме човешката си природа.
Смисълът живее в страната на ценностите!
Ценностите – онези пътни знаци, които ни дават вестта, дали се съобразяваме със собствената си съвест или сме склонни да я пренебрегнем. Защо обаче понякога не успяваме да реализираме смисъла на момента? Защото избираме да се отдадем на желанията ни. Последните понякога носят в себе си много силен заряд от емоции, огромен сноп от енергия, която се оставяме да ни ръководи. Виктор Франкъл разглежда човека в неговата триизмерност – тяло, психика и дух. Духовното измерение е онова пространство, където е събрано всичко човешко – вярата, надеждата и любовта, свободната воля, предрефлективното разбиране на ценностите, хумора и др. Това е измерението, което може да се противопостави на телесното и психичното. В този контекст емоциите, чувствата и мислите ни са на второто, психичното ниво, което не е последната инстанция. „Шефът“ е духовното у човека, който може да реши какво да прави с огромния сноп от емоционална енергия, идваща от неуместното желание.
Смисълът на момента често не носи радост, но създава пространство за радост!
Нека разгледаме една хипотетична, но често срещаща се ситуация: вечер е, цялото семейство си е у дома – родителите и двете им деца. Майката е уморена, от нея се изисква да е перфектния служител, да е добрата майка, да поддържа спортна форма и да се грижи за себе си. Всичко това обаче много я изморява. Има желание да вземе чаша вино, да се „зарови“ в телефона и да се оттегли на спокойствие. Но смисълът на момента призовава „Остани с децата. Говори с тях за проблемите и радостите им от деня“.
Ако тази дама се откаже от алкохола и безцелното скролване из лентите, това най-вероятно ще бъде доста трудно за нея, но ще създаде пространство за радост. Тя ще е доволна от себе си, ще създаде уютна домашна обстановка, ще покаже на децата, че те са ценни и важни за нея. Нашите сили нарастват всеки път, когато усетим смисъла, разпознаем нещо като ценно.
Когато изберем най-ценното в дадена ситуация, трябва да се учим да не съжаляваме за всички пропуснати възможности. Та нали сме „спасили“ най-ценното, дали сме му живот.
Гласът на съвестта е тих, нашепващ. И е нужно да се вслушваме внимателно в него. Да оставаме в тишина честичко и да си задаваме честни въпроси – Кое не е наред в живота ми? Какво искам да променя? Как искам да живея? Честни въпроси – честни отговори!
И нека помним – ставаме добри в това, в което се упражняваме!
