За Виктор Франкъл – създателят на логотерапията
Виктор Франкъл е бил професор по психиатрия и неврология във Виенския университет и с докторска степен по Философия. Заема и професури в различни университети в Америка – Харвард, Калифорнийския университет, университетите на Далас и Питсбърг. Като създател на логотерапията е удостоен с титлата „Доктор Хонорис кауза“ от 29 университета в цял свят. Изнесъл е над 500 лекции на пет континента. Според направено проучване от Библиотеката към Конгреса на САЩ, книгата му Човекът в търсене на смисъл е една от най-влиятелните книги на 20-ти век, променила много съдби.
Освен логотерапията Виктор Франкъл е имал още няколко страсти – алпинизма и пилотирането.
Ранните години на Франкъл
Роден в еврейско семейство, Виктор Франкъл споделя, че е имал едно наистина добро детство. Майка му Елза Льов е родена в Прага през 1880 г. Баща му Габриел е роден през 1861 г. Бащата следва медицина, но малко преди дипломирането се налага да прекрати следването си по финансови причини. Братът на Франкъл се е казвал Валтер, а сестра му Стела.
През 1930 г. Виктор Франкъл завършва медицина. Първоначалното му желание е било да бъде психоаналитик. Кореспонденцията му с Фройд започва когато Франкъл е 16 годишен. През 1924 г. Фройд публикува статия на Франкъл в своето Международно списание по психоанализа.
По-късно Виктор Франкъл се ориентира към Индивидуалната психология на Алфред Адлер. И ако Фройд говори за Волята за удоволствие, то Адлер говори за волята за власт. Още като съвсем млад Франкъл е твърдял, че трябва да има още нещо освен удоволствието и властта и това е Волята за смисъл.
Виктор Франкъл е преживял две войни. Когато е започнала първата световна война той е бил едва 9 годишен. Ставал е в 3 през нощта, за да се нареди на опашка за хляб. Сутрин неговата майка го е сменяла, а той е отивал на училище. Не е говорел много за този период. Просто е казвал, че е било добре, но с много, много глад.
Лагерите на смъртта:
В концентрационните лагери Виктор Франкъл е бил под № 119104.
Поради еврейския си произход попада в нацистките концентрационни лагери. От 1942 до 1944 г. той е бил в Терезенщат – лагер от типа на гето. Там от глад почива бащата на Франкъл. През септември 1944 г. Франкъл е преместен в Освиенцим. Там го разделят от съпругата му, която почива от изтощение. Седмица по-късно довеждат и майка му и веднага я изпращат в газовата камера. Франкъл изпада в криза на смисъла на живота. Много тежко го е преживял, защото той е знаел че борбата за живот в газовите камери е продължавала 13 минути. В лагерите на смъртта губи още брат си и неговата съпруга.
След Освиенцим с влак през Мюнхен бива закаран в лагера Дахау и след това е заведен в Кауферинг – опасен концентрационен лагер. Тук Франкъл е живял седем месеца, работел е много тежка работа, построяване на железопътни линии при което са умрели много хора.
В този лагер Франкъл се разболява от ТИФ. Бил е на 40 години. Друг лагерник тайно му подарява малки бележки и молив. Стенографирал е върху тях в състояние на много висока температура, борейки се със смъртта. Споделил е че сила му е дало да бъде отново здрав. Това са били бележки за унищожената от есесовците книга Лекарска грижа за душата.
След войната
Франкъл е бил освободен от американците съвсем отслабнал и омършавял. Бил е 165 см. и е тежал 37 кг. По време на престоя си в концлагерите получава и сърдечни проблеми и проблеми със ставата на крака. Цял живот е искал да скача с парашут, но за съжаление не го е опитал, защото при приземяването трябват здрави крака. За това по късно става пилот. Освобождението става на 27 април 45-та г., няколко дни преди края на войната. Франкъл чества този ден на освобождение като рождената си дата.
След войната Франкъл се жени за Ели, с която са живели 52 години. От нея има една дъщеря, Габи, от която има две внучета – Александър и Катя. След смъртта на Франкъл има три правнучета.
Единствено от неговото семейство оцелява и оживява Стела – неговата сестра, която емигрира в Австралия. Стела почива през 1996 г. на 88 г. от рак на челюстта. При смъртта на Стела, Виктор Франкъл е на 91 г. Нормално е човек да умре в тази възраст, но за Франкъл това е било окончателното ликвидиране на първоначалното му семейство.
Силата на човешкия дух
На 85 годишна възраст, загубил изцяло зрението си Франкъл започва отново да води лекции във Виенския университет. Бил е подпомаган от своята съпруга. По това време са идвали професори от цял свят, за да слушат неговите лекции.
Виктор Франкъл почива през 1997 г. на 92 годишна възраст и на надгробната му плоча са изписани само неговите две имена и двете дати. Изрично е пожелал да не бъде изписвана нито една от неговите титли.
Едно от най-важните неща, което ни завеща е, че между стимула и реакцията има празно пространство и това е нашият избор. Тоест дори и да не можем да променим ситуацията, винаги можем да променим гледната си точка.
Логотерапията живее и до днес чрез множество логотерапевти по цял свят. Волята за смисъл е подлагана на много и постоянни емпирични изследвания и винаги с един и същи резултат – това което ни прави щастливи и спокойни е животът ни да има смисъл.
Специални благодарности за личната среща с д-р Харолд Мори – ученик и личен асистент на проф. Франкъл. Благодаря му за вълнуващия разказ за живота на този бележит човек.